С ръка на сърцето, спокойно мога да кажа, нищо хубаво до момента не съм видял от хората. Как да запазиш себе си, когато всичко около теб иска да те разкъса, унищожи, разруши? Няма ги времената когато добротата, чистотата, искреността и човечността се тачеха. Не, те изчезнаха. Изпариха се. Вярвате че не е така, подкрепяте разни лозунги в подкрепа на това и онова. Но ако мен питате, правите го механично, по-навик и защото другите го правят ако е масово и ако имате полза. В същото време си продължавате по същия начин и същото мислене. Външно - айде, да крепим света. А вътрешно - мани го това, мани го онова, тия са такива, оня е такъв, оная е такава. Нарочвате всичко което не разбирате. Което ви е странно, го намразвате и изпитвате желание да го мърсите.
Не го пиша от запълване на време, пиша го защото всеки ден изпитвам теглото на човешката ненавист върху себе си. И нищо не помага, нищо не променя хората, те са непромени, нищо не ги прави по-добри. Това е тяхното падение. Независимо колко добро ще направя утре, в други ден и тнк, това което ще ми се върне от заобикалящата среда противно на всякаква логика е "негативност, двуличност и враждебност". Не ги съдя, аз прощавам, прощавам на всички. Но ако ме попитате, а защо така се случва? Не мога да ви отговоря, достигнах до заключението че тъй като "човешката ненавист" не са подчинява на никаква правота и е хаос и дегенерация, то и самите "враждебни хора" не разбират защо го правят. По инерция, вероятно, кой знае какво се върти в мозъка им когато ги обхване пристъп на лудост. Така го третирам, лудост.
Впечатлява ме, че колкото повече съм възпитан, културен, учтив, любезен, внимателен, тактичен, или всичко което се казва че било необходимо, се случва още по-голяма ненавист! Може би в България наистина хората имат сериозни проблеми със себе си. Няма какво друго да се мисли, в България такъв е живота че хората се превръщат в "не хора". Живеят си с маски, имат си куп проблеми, таят си ги. И всичко им избива, бавно. Попадат на човек без маска и решават да създадат "главоболия" На този човек. Как пък тоя, тая ще си позволи да живее без маска, да е искрен/а, я да му направим живота труден. Така е в България, изливат се комплекси навред.
Когато опитам да се сприятеля с някой, се оказва че другия "ми се е правил на приятел" и в следващия момент започва да ми играе номера. Или се оказва че познава цяла "дружинка" други знайници с които обсъждат предполагаемите ми кирливи ризи или замислят как да ме сложат на място защото съм им се струвал - горделив и надут. Ако не те разбират, ако им се струваш различен, те имат за горделив и надут, без да се опитат да те разберат. Какво им пука. Никак не се замислят че може би мълчаливостта ми понякога, замислеността ми, не е от надутост и не е от горделивост. А просто и аз имам много неща "на главата си", не само те. Това че на срещата съм доказал че съм нормален човек с обноски и култура, за тях не е имало никакво значение. При първата проява на мое различно мнение от тяхното, забравят за всичко.
Хората ме разочароват. Как пък веднъж не видях човек който си държи на думата. Който не съди, не упреква безпричинно. Който е толерантен и не мери всеки спрямо предрасъдъците си. Аз дето съм против дикриминацийте, против несправедливостите, бивам ужасно често дискриминиран, подценяван и упрекван. Ще има възражения, знам. Не съм се давал, така става. Хората първо съдят, после се замислят.
Наистина ли за да се държат добре, трябва да се третираш всички строго и с лош поглед? Признавам, не мога така. Не съм "програмиран" да бъда изкуствен.
И колко безпрецедентна е логиката на разните индивиди, най-често от женски пол, на които съм случвал. Не го наблягам случайно. Наричали са ме - луд, ненормален, "да съм се прегледал", "да съм посетял психолог", "да съм си пил хапчетата", даже и "болен мозък". Е хубава работата и това е казвано уж от човешки същества от женски пол, които някой ден ще бъдат майки, а нямат от сега никаква телерантност. На какво ще научат децата си? Не се обиждам от нищо, наричали са ме всякак, чувал съм какво ли не, не се изненадвам, а въздъхвам че колкото и време да минава, хората са си все същите. Аха, да затая надежда "най-после попаднах на човек" и в следващия миг човека прави нещо ненормално и всичко се разваля. Получавал съм неприятните епитети, не защото съм се държал непоправимо, а защото правя очевидно грешката да се доверявам на неправилните хора. Но кои хора са правилни? Че то май няма такива. Ако искаш да общуваш с жена сега, излиза че трябва да се съгласяш с нея за всичко и да не споделяш нищо, иначе веднага те упреква! А конкретните които са ми произнасяли епитетите, не го правят реално, не, а скрито, анонимно и в интернет. Любопитното - общото между всичките такива индивиди е едно - посещават психолог! Да! Нали! Нарочват, обиждат на "ненормален", а самите те имат проблеми с нормалността. Какви хора посещават психолози? Такива с проблеми, които нямат силната воля да се преборят с тях и това им влеяе на психиката. Аз например, никога не съм посещавал психолог, ако сте ме чели ще знаете и защо. Когато имам проблем, мисля и търся решение. И така, докато разплета възела и разреша проблема. Което може да стане бързо или по-бавно. Но важното, че никой не ми се е бъркал в ума и сам съм понесъл теглото на проблема си. Което изглежда е доказателство че имам силна воля, или поне че не съм от хората които са лабилни и слабоволеви.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/50394805855/
