Аска, блога, това са личните ми интернет пространства. Места където изразявам мненията си под формата на аргументирани становища и разсъждения. Защо го правя? Светът през мойте очи е дълбоко място. Такива са и мойте причини. Не ме разбирайте за всичко буквално, писал съм много, но това което съм писал не съм изцяло аз, то не ме представлява в пълнота. То е, само мой определени мнения. Не споделям какви са ми причините, защото за мен са лични.
Не съм идеалист, макар от време на време в мисловните ми карти да се промъкват и идеалистически елементи. Не виждам света в един цвят. Светогледа ми не се ограничава само до което виждам с очите си. Проявявам и реализъм, оптимизъм, а понякога и студено дистанциране. Смесвам компонентите, от желание да видя ситуациите от различни гледни точки и позиции.
НЕПОЗНАТИ СА МЕ ОБВИНЯВАЛИ В НЕГАТИВНОСТ. А каква е истината? Пиша темите без емоции. Може би е трудно да се разбере, какво е да се дистанцираш от всичко, от средата, от обстоятелствата, дори от себе си. И да напишеш, обсъдиш, дадена тема, без да се ограничаваш. Без да си слагаш граница. Независимо дали обстоятелствата които ще обсъждаш те засягат, теб, другите, света. И защо ли?! Защото това е да си наистина обективен и искрен пред себе си, да разглеждаш себе си, света, нещата, като през очите на трето лице. Без да се влияеш от страхове, от живота си, от хора. И ако някои съзират на места негативност, то е защото темата поначало е била болезнена реалност. А когато нещо в реалността просто не е добре, не можеш да си "изкривиш душата" и да кажеш обратното. Просто не е редно. Човек се освобождава, когато се научи да назовава, предметите, живите същества, явленията и изобщо нещата - с истинските им имена. Щастието е щастие, болката - болка, страданието - страдание, лошото е лошо, доброто е добро, страха е страх, смелостта е смелост. Не е правилно да са друго освен това което са. Защо да ги крием под маски? Защо да се страхуваме от реалните имена! Такива въпроси стоят основата на стимула на мислите ми.
НЕПОЗНАТИ СА МЕ РАЗИГРАВАЛИ, А ДРУГИ СА МИ КАЗВАЛИ ЧЕ ПРИЧИНАТА ТЕ ДА СЕ ДЪРЖАТ ЛОШО С МЕН, БИЛА В МЕН. А каква е истината? Не ме интересува какво се говори за някой (слухове и клюки не толерирам), опознавам човека по това което ще ми каже, покаже, направи. Отношението се изменя в зависимост от чуждото поведение. Отначало съм благонастроен, вежлив. След няколкократно нелогично лошо поведение, в което другия се е държал непристойно с мен, аз ставам студен и със сурова логичност отмервам отношенията ни. Израсъл съм с етиката "никога не започвай пръв, но ако те нападнат, обидят, нагрубят - защити се". Такава етика ме е възпитавала. Етиката на справедливостта. Умея да прощавам, но когато усетя че другия разбира неправилността в поведението си. Прощавал съм и на не разбрали как с поведението си ми вредят. Защото не виждам смисъл в омразата, особено безпричинната. Вероятно нрава ми е деликатен и не е трудно да се обидя, но бързо ми минава. Не съм непукист. Нямам голямо самочувствие, някакто някои са си втълпили. Не обичам да се хваля. Не обичам да се изтъквам. Често ми е ставало неприятно и ако друг ме похвали за нещо. Когато стане нещо, първо търся вина в себе си. Но понеже действията ми са отмерени и следват определена премисленост, логика и морал, то когато действам, аз не се съмнявам в действията или в себе си. Защото внимателно съм обходил различните "версии" и съм преценил. И точно когато съм преценил действията си, разбирам че ако някой се е държал лошо с мен, то е защото е изтълкувал действията и думите ми по свой начин, като не е осъзнал дълбочината им. Не е осъзнал че нямам лоши намерения, нито е усетил/а какво в поведението й/му е било грубо за мен.
РАЗЛИЧНОСТТА МИ БИЛА ПРОВОКАТОР. Това изтъкат някои хора. А аз питам, до тук ли стигнахме, да нападаме различното и да го виним? Мойте съжаления, но аз не искам да бъда в репликата "като всеки". Аз ценя индивидуалността си, ценя уникалните хора и уникалността. Явно не ви стига "морето от еднаквост" благодарение на което в света има прекалено несправедливост и разрушителност. Та си го изкарвате на различното и го обвинявате с "ти не си като нас". "Добрютрю" не сме споени в телата, ако света беше нормално място се предполага да бъдем себе си и да развиваме уникалността си, различността си, а не да плюем на природата си и да бъдем "пореден фабричен пакет" от щампа на масовото производство.
Припомняйки си конкретни лица и тяхното поведение, достигнах до двете коренни причини за тяхната "антихуманност". ПЪРВА ПРИЧИНА - ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА НАМИРАТ МНЕНИЯТА МИ ЗА ОПАСНИ. ТЕ ИЗПИТВАТ ПОЧТИ "СУЕВЕРЕН" СТРАХ ОТ МЕН. Словото винаги е намирано за опасно, когато казва нещата каквито са. Вниквайки в становищата и мислите ми, човек би изградил по-силна воля, желание за развитие, желание за свобода. И в това се коренни страха на определени лица. Страха че давам препоръки към свободата, разпалвам силата на духа и волята. Неща опасни в очите на стремящите се към самовластие, контрол, материално "царуване". На тях им е удобно повечето хора да са с вързани очи и да не копнеят за промяна, да не желаят свобода, да не искат справедливост. ВТОРА ПРИЧИНА - ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА ИЗПИТВАТ ЗАВИСТ И ЕДНОВРЕМЕННО СЕ ОБИЖДАТ ОТ КОЕТО ПИША. Наблюдавам го в лицата силно комплексирани, чийто живот е неприятен, или са преминали през нещо неприятно, но са свикнали с неприятната си действителност и си я харесват каквато е - неприятна, болезнена, страдаща действителност. Те не искат хората да са по-добре. Като се зъбят на всичко и всеки, даже и когато си вежлив и толерантен с тях, разпространяват глупости зад гърба. Междувременно има и единици други, втълпили си че ми помагат като "играят" ролята на буфер между едните и другите. Казвайки ми "знаеш ли, защо не си изтриеш аска". Демек, имащи голямо желание да ме отстранят, очевидно по първата причина, чувстващи се заплашени от словата ми.
Към гореописаните типове хора. Задоволявайки любопиството си, мислите си че ще ме опознаете от далеко. Уви, опознаването е процес на общуване, реално най-вече в различни ситуации. Като стойте настрана, вие няма как да ме опознаете. Ще станете свидетели на различни слухове, клюки и сцени. Но те не отразяват мен и характера ми. За всичко си има обяснение и реална причина. Която няма как да разберете когато сте настрана. Друго което не подозирате, докато очите ви се крият методично изследвайки ме. Други очи ( нямам предвид себе си ) , за които вие дори нямате представа, следват внимателно вас и ви изучават.
Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/66118608735
