Какво се крие в реакциите ми. И разгръщане на причините стоящи зад нечии неприятни поведения.

Аска, блога, това са личните ми интернет пространства. Места където изразявам мненията си под формата на аргументирани становища и разсъждения. Защо го правя? Светът през мойте очи е дълбоко място. Такива са и мойте причини. Не ме разбирайте за всичко буквално, писал съм много, но това което съм писал не съм изцяло аз, то не ме представлява в пълнота. То е, само мой определени мнения. Не споделям какви са ми причините, защото за мен са лични.

Не съм идеалист, макар от време на време в мисловните ми карти да се промъкват и идеалистически елементи. Не виждам света в един цвят. Светогледа ми не се ограничава само до което виждам с очите си. Проявявам и реализъм, оптимизъм, а понякога и студено дистанциране. Смесвам компонентите, от желание да видя ситуациите от различни гледни точки и позиции.

НЕПОЗНАТИ СА МЕ ОБВИНЯВАЛИ В НЕГАТИВНОСТ. А каква е истината? Пиша темите без емоции. Може би е трудно да се разбере, какво е да се дистанцираш от всичко, от средата, от обстоятелствата, дори от себе си. И да напишеш, обсъдиш, дадена тема, без да се ограничаваш. Без да си слагаш граница. Независимо дали обстоятелствата които ще обсъждаш те засягат, теб, другите, света. И защо ли?! Защото това е да си наистина обективен и искрен пред себе си, да разглеждаш себе си, света, нещата, като през очите на трето лице. Без да се влияеш от страхове, от живота си, от хора. И ако някои съзират на места негативност, то е защото темата поначало е била болезнена реалност. А когато нещо в реалността просто не е добре, не можеш да си "изкривиш душата" и да кажеш обратното. Просто не е редно. Човек се освобождава, когато се научи да назовава, предметите, живите същества, явленията и изобщо нещата - с истинските им имена. Щастието е щастие, болката - болка, страданието - страдание, лошото е лошо, доброто е добро, страха е страх, смелостта е смелост. Не е правилно да са друго освен това което са. Защо да ги крием под маски? Защо да се страхуваме от реалните имена! Такива въпроси стоят основата на стимула на мислите ми.

НЕПОЗНАТИ СА МЕ РАЗИГРАВАЛИ, А ДРУГИ СА МИ КАЗВАЛИ ЧЕ ПРИЧИНАТА ТЕ ДА СЕ ДЪРЖАТ ЛОШО С МЕН, БИЛА В МЕН. А каква е истината? Не ме интересува какво се говори за някой (слухове и клюки не толерирам), опознавам човека по това което ще ми каже, покаже, направи. Отношението се изменя в зависимост от чуждото поведение. Отначало съм благонастроен, вежлив. След няколкократно нелогично лошо поведение, в което другия се е държал непристойно с мен, аз ставам студен и със сурова логичност отмервам отношенията ни. Израсъл съм с етиката "никога не започвай пръв, но ако те нападнат, обидят, нагрубят - защити се". Такава етика ме е възпитавала. Етиката на справедливостта. Умея да прощавам, но когато усетя че другия разбира неправилността в поведението си. Прощавал съм и на не разбрали как с поведението си ми вредят. Защото не виждам смисъл в омразата, особено безпричинната. Вероятно нрава ми е деликатен и не е трудно да се обидя, но бързо ми минава. Не съм непукист. Нямам голямо самочувствие, някакто някои са си втълпили. Не обичам да се хваля. Не обичам да се изтъквам. Често ми е ставало неприятно и ако друг ме похвали за нещо. Когато стане нещо, първо търся вина в себе си. Но понеже действията ми са отмерени и следват определена премисленост, логика и морал, то когато действам, аз не се съмнявам в действията или в себе си. Защото внимателно съм обходил различните "версии" и съм преценил. И точно когато съм преценил действията си, разбирам че ако някой се е държал лошо с мен, то е защото е изтълкувал действията и думите ми по свой начин, като не е осъзнал дълбочината им. Не е осъзнал че нямам лоши намерения, нито е усетил/а какво в поведението й/му е било грубо за мен.

РАЗЛИЧНОСТТА МИ БИЛА ПРОВОКАТОР. Това изтъкат някои хора. А аз питам, до тук ли стигнахме, да нападаме различното и да го виним? Мойте съжаления, но аз не искам да бъда в репликата "като всеки". Аз ценя индивидуалността си, ценя уникалните хора и уникалността. Явно не ви стига "морето от еднаквост" благодарение на което в света има прекалено несправедливост и разрушителност. Та си го изкарвате на различното и го обвинявате с "ти не си като нас". "Добрютрю" не сме споени в телата, ако света беше нормално място се предполага да бъдем себе си и да развиваме уникалността си, различността си, а не да плюем на природата си и да бъдем "пореден фабричен пакет" от щампа на масовото производство.

Припомняйки си конкретни лица и тяхното поведение, достигнах до двете коренни причини за тяхната "антихуманност". ПЪРВА ПРИЧИНА - ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА НАМИРАТ МНЕНИЯТА МИ ЗА ОПАСНИ. ТЕ ИЗПИТВАТ ПОЧТИ "СУЕВЕРЕН" СТРАХ ОТ МЕН. Словото винаги е намирано за опасно, когато казва нещата каквито са. Вниквайки в становищата и мислите ми, човек би изградил по-силна воля, желание за развитие, желание за свобода. И в това се коренни страха на определени лица. Страха че давам препоръки към свободата, разпалвам силата на духа и волята. Неща опасни в очите на стремящите се към самовластие, контрол, материално "царуване". На тях им е удобно повечето хора да са с вързани очи и да не копнеят за промяна, да не желаят свобода, да не искат справедливост. ВТОРА ПРИЧИНА - ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА ИЗПИТВАТ ЗАВИСТ И ЕДНОВРЕМЕННО СЕ ОБИЖДАТ ОТ КОЕТО ПИША. Наблюдавам го в лицата силно комплексирани, чийто живот е неприятен, или са преминали през нещо неприятно, но са свикнали с неприятната си действителност и си я харесват каквато е - неприятна, болезнена, страдаща действителност. Те не искат хората да са по-добре. Като се зъбят на всичко и всеки, даже и когато си вежлив и толерантен с тях, разпространяват глупости зад гърба. Междувременно има и единици други, втълпили си че ми помагат като "играят" ролята на буфер между едните и другите. Казвайки ми "знаеш ли, защо не си изтриеш аска". Демек, имащи голямо желание да ме отстранят, очевидно  по първата причина, чувстващи се заплашени от словата ми.

Към гореописаните типове хора. Задоволявайки любопиството си, мислите си че ще ме опознаете от далеко. Уви, опознаването е процес на общуване, реално най-вече в различни ситуации. Като стойте настрана, вие няма как да ме опознаете. Ще станете свидетели на различни слухове, клюки и сцени. Но те не отразяват мен и характера ми. За всичко си има обяснение и реална причина. Която няма как да разберете когато сте настрана. Друго което не подозирате, докато очите ви се крият методично изследвайки ме. Други очи ( нямам предвид себе си ) , за които вие дори нямате представа, следват внимателно вас и ви изучават.


  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/66118608735

Какво и защо се случва в интернет ( историята накратко, през мойте очи, така както не съм я споделял преди. ) Моето разяснение, което от много време пропусках да напиша.

Не съм женомразец и съм позитивен. Макар да не си личи от темите ми. Не трупам "сърчица", "усмивчици" и сладки думи които искате да чуете, така както правят другите за да ви се харесат. Не създавам представление, а влагам дълбочина. 


1* - Какъв съм аз.
2* - Защо си създадох ask. В началото.
3* - Денят когато ме обидиха. Грубо.
█▌4* - Предистория. Причините за клеветите и незаслужената негативност.
5* - И така до днес. Как ми се отрази.



Мислите, вдъхновенията, насоки и теми, аз ги пиша в блога и аска. Не си падам по-красноречивите споделяния, не и пред разнородни и непознати хора. За да бъда максимално себе си, предпочитаниятами се свеждат до - да съм сред доверени хора, доверена среда, хармонична среда. Доверието, приятелското ( всъщност човешкото ) отношение, е което търся в хората. Привърженик съм на съпричастността, толерантността, културата и морала. Но честно, не задължавам другите да употребяват същите качества. Това че аз имам за моя нормалност да бъда справедлив, състрадателен, културен, толерантен и тнк, не го очаквам от другите. От всеки друг би ми стигнало просто да се държи човешки и да бъде малко поне вежлив, така даже и да е леко невъзпитан/а, не толерантен/а, все някак ще го превъзмогна като не толкова набиващ се на очи минус. Когато тегля чертата, оказва се че аз не искам много от хората, не искам да бъдат като мен, нито да умеят едни неща, или да разбират само от едни. И тнк. Уважавам хората, стига и те да ме уважават някак по свой си начин ( което ще рече да не са супер грубияни )

*Защо си създадох ask. Първоначалната причина, не беше целта да вписвам разсъждения и мисли. Създадох го отдавна, вече има няма 2 години и нещо. Като началото, използвах го за да давам отговор на множество запитвания от най-различни хора и техните морални и битови проблеми от живота. Да кажем, давах им някаква утеха, крепеж че ще се справят, посочвах им път който и е най-удачен да изминат и начин, как да го постигнат. От тях се искаше да имат само волята. Постепенно спрях да се занимавам със сайтове като spodeli.info и spodeli.net. Защото осъзнах че хората, те не искаха да познаят човека в мен, те търсиха мойте качества, тях познаваха. Получи се така че сякаш всеки ме използваше, колкото да получи отговори. Преди година и най-много месец, спрях изобщо да се занимавам със сайтове за споделяне, концентирах се над самия корен на човешкия проблем. Така се появиха темите ми относно причините за човешките проблеми и труден живот. Не ги създавам за да всявам негативност, а за да помогна с нещо на хората. Ако променим начина си на мислене, можем да променим и света. Нашите мисли, са нашия инвентар и ресурс, с които застрояваме основите на реалността. Поправим ли грешките в ума си, решаваме и проблемите.

Създадох си и блог, където водя подредено всички важни и интригуващи теми. Но те не са всичко което бих могъл да кажа. Те са само което считам че би могло да бъде разбрано от някой.

През месеците, многократно анонимни ме нападаха, заплашваха, обиждаха. Имаха огромно желание да ме принизят и злепоставят. Темите ми, чувстваха се обидени от съдържанието им, разбирам го, може би припознават себе си в нещо което съм писал. Или не им харесва поуката и мислите които давам. Само преди няколко века, мисли и разсъждения като мойте, са се заклеймявали като ереси. И така погледнато, логично е негативното поведението на някои интернет хора към мен.

*Преди 4 месеца. Една от ask.fm "звездите" дръзко и безпричинно ме нападна със солени и обидно-груби реплики. Тази аскова "звезда" е Димана Бояджиева. Обидих се много, непонятно ми стана защо търпя подобно отношение от нея. Не съм се срещал с нея и не съм водил разговори с нея. Бях тотално забравил за съществуването и. А от къде съм я знаел че да я забравя, от аск, където още по преди това, за кратко няколко седмици си писахме в skype.  

Тя и съдвижниците от нейната "група"  ( деца и тийнове ) ме обвиняваха, наричаха ме педофил. Проблема - действията им бяха ужасни и незаслужени за мен. Нямам приятелка и никога не съм имал нищо с деца, малолетни и непълнолетни. Който не вярва, каня го да се запознае с мен и след това ще го запозная и с хората общували с мен, за да му стане ясно че подобни "клевети" не са истина.

Седмици непознати ме нападаха навсякъде из интернет и ми пишеха обиди. Беше шок за мен, шок как е възможно толкова хора да постъпват не справедливо и да вярват на глупостите измислени от някой по мой адрес, на место да разберат какъв съм от самия мен.

Една приятелка която е на 23 години, се застъпи за мен. И с нейна помощ успях да усмиря злобните хора. За хората разбрах, че най им харесва, да мразят, да си набележат някой и да го мразят до дупка, за спорта.

Със сигурност обаче "Димана Бояджиева" не беше изцяло виновна, не смятам че сама е измислила плана да ми подлива вода. Защото паралелно на нея, имаше друга жена с която се скарахме, тъй като без да се познаваме искаше информация за мен, без да сподели нищо за себе си. Заподозрях че тази жена стой зад всичко.

█▌* - Предистория. Причините за клеветите и незаслужената негативност.

Не разбират кога шегата е преляла чашата. Самочувствието ми, това че никога не падам и не се оставям да бъда доминиран и разиграван, както и темите ми в които припознават себе си, са нещата водещи в тях до малоценност и инстинктивно желание да ме принизят и злепостяват. Кои го правят - момичета на по 18-19 години, тези с които не постигнах разбирателство и преди да се стигне до среща ги изключих от абонатите ми, си го връщат по коварен начин.

Не бива да се вслушваме в какво казват другите за дадено лице, а да опознаем човека който критикуват и да си направим сами преценката. Така е справедливо и е извън предрасъдъците. Опознаване чрез реалността, а не чрез интернет. Ние не се раждаме в интернет. Клевата "педофил" не е единствената. Наричаха ме същевременно "девственик", "болен", "шизофреник", "ненормалник" и още много ужасяващи обиди, които не мисля да споделям. И тези са достатъчни за да дадат голям поглед над какво се случва. Идващи все от интернет непознати.

Може ли да съм едновременно "педофил" и "девственик"! Това е просто една подигравка с мен, една словесна гаргара с личността ми. И всичко това се разпространи от едни и същи ask профили на анонимни хора които се криеха и разпространяваха глупостите. След като администраторите на ask.fm блокираха зловредните профили ( защото им писах ), се появи Димана и продължи същото. Логично е, ако някой ще ме обвинява в нещо, да се покаже, да е видимо, името му, годините му, вида му - и да ме познава от реалността. Само така думите му ще имат тежест. Случва се обратното, нападките пристигат от напълно непознати, от хора с които не съм виждал никога. А пишат за мен сякаш съм се познавал с тях от години, не приемливо е и мисля признак че имат проблеми със себе си, щом не разбират кога една шега е преляла чашата.

Хората извършващи нередности и нехуманности, не се показват в интернет. А аз съм дал годините си, дал съм зодията си, дал съм facebook-a си, на който е името ми. Дал съм къде живея. Направил съм го, защото няма от какво да се крия.

Нямам причина да се занимавам с деца. Защото са ми под нивото. Така че, освен данните които съм дал за себе си, съм демонстрирал че се вълнувам от зрели и сериозни теми. И като разумен човек, аз имам морал. Как си представяш да вървя срещу морала си? Аз ненавиждам неморалните неща и точно затова ме обижда нападката "педофил". А дали съм "девственик" мисля че си е моя работа.

Защо не са ме харесвали, защото имам самочувствие, защото се държа на ниво и никога не падам по гръб. Защото не позволявам да съм изтривалка на никой. Защото пиша по изключително наболели въпроси и с тях аз разбулвам истинското лице на обществото, хората, света и индивида - бил жена или мъж. Ето това не се харесва. Припознават своите пороци, грехове и глупост в описанията ми за човешката простотия. Автоматично това ги принизява, затова те инстинктивно ме нападат в желанието си да ме унижат и смачкат, за да възтържестуват над мен, с комплексите си. Аз не им се меся с негативност в техните профили. Те ми се натягат в моя профил - колко показателно какви хора са.

Други причини да ми се правят на интересни, е защото на много от тях не позволих да общуват с мен. Веднага ги прецених колко струват и ги махнах от абонатите ми в facebook. Това ги ядосва, че не могат да разберат какъв е живота ми, защото аз не ги допускам до живота ми. И го карат на "щом аз няма да го познавам, ще направя така никой да не го познава". Типичната злоба. За да ги махна от facebook, са си го заслужили. Там също се криеха. Писаха ми от фалшиви профили, пак анонимно. За мен това не е нормално.


*И така до днес.

Не мразя жените, ако сте останали с такива впечатления сте в грешка. Мисля че има добри, приятни и чистосърдечни дами, заслужаващи много любов.
Но ме обърква честото ми попадане на "неподходящите жени", които бързо ме набелязват и се опитват да ми вредят. А някои от неподходящите жени, дълго ме следяха. Това ме притесняваше много. Достигна до там, че си втълпявах за всеки човек подозрения, точно като параноя. Всички негативни и озлобени срещу мен хора, чувствах ги като висяща заплаха. Ако бях им причинил нещо, с което да имах вина, щях да ги разбера. Ала като не съм, като не съм наранил с нищо нито едно от тези момичета "момичетата които ме хейтваха и понякога продължават анонимно", казвам ви по-голям неологизъм от действията им не съм намирал никъде.

Не съм взел живота на никой, че да бъда презиран. Държа да се знае и да се има в предвид. Обичам свободата, обичам природата, обичам и приятните хора, тези които ще имат очите да прозрат душата и сърцето ми. Способен съм на любов и моя свят не е интернет. Моя свят е дълбок, обширен, пространен. Моя свят е моя поглед, възприятия, интуиция, информация, на и от реалността. 


  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/56816280159

Трудно е да си нормален в ненормален свят.

С ръка на сърцето, спокойно мога да кажа, нищо хубаво до момента не съм видял от хората. Как да запазиш себе си, когато всичко около теб иска да те разкъса, унищожи, разруши? Няма ги времената когато добротата, чистотата, искреността и човечността се тачеха. Не, те изчезнаха. Изпариха се. Вярвате че не е така, подкрепяте разни лозунги в подкрепа на това и онова. Но ако мен питате, правите го механично, по-навик и защото другите го правят ако е масово и ако имате полза. В същото време си продължавате по същия начин и същото мислене. Външно - айде, да крепим света. А вътрешно - мани го това, мани го онова, тия са такива, оня е такъв, оная е такава. Нарочвате всичко което не разбирате. Което ви е странно, го намразвате и изпитвате желание да го мърсите.

Не го пиша от запълване на време, пиша го защото всеки ден изпитвам теглото на човешката ненавист върху себе си. И нищо не помага, нищо не променя хората, те са непромени, нищо не ги прави по-добри. Това е тяхното падение. Независимо колко добро ще направя утре, в други ден и тнк, това което ще ми се върне от заобикалящата среда противно на всякаква логика е "негативност, двуличност и враждебност". Не ги съдя, аз прощавам, прощавам на всички. Но ако ме попитате, а защо така се случва? Не мога да ви отговоря, достигнах до заключението че тъй като "човешката ненавист" не са подчинява на никаква правота и е хаос и дегенерация, то и самите "враждебни хора" не разбират защо го правят. По инерция, вероятно, кой знае какво се върти в мозъка им когато ги обхване пристъп на лудост. Така го третирам, лудост.

Впечатлява ме, че колкото повече съм възпитан, културен, учтив, любезен, внимателен, тактичен, или всичко което се казва че било необходимо, се случва още по-голяма ненавист! Може би в България наистина хората имат сериозни проблеми със себе си. Няма какво друго да се мисли, в България такъв е живота че хората се превръщат в "не хора". Живеят си с маски, имат си куп проблеми, таят си ги. И всичко им избива, бавно. Попадат на човек без маска и решават да създадат "главоболия" На този човек. Как пък тоя, тая ще си позволи да живее без маска, да е искрен/а, я да му направим живота труден. Така е в България, изливат се комплекси навред.

Когато опитам да се сприятеля с някой, се оказва че другия "ми се е правил на приятел" и в следващия момент започва да ми играе номера. Или се оказва че познава цяла "дружинка" други знайници с които обсъждат предполагаемите ми кирливи ризи или замислят как да ме сложат на място защото съм им се струвал - горделив и надут. Ако не те разбират, ако им се струваш различен, те имат за горделив и надут, без да се опитат да те разберат. Какво им пука. Никак не се замислят че може би мълчаливостта ми понякога, замислеността ми, не е от надутост и не е от горделивост. А  просто и аз имам много неща "на главата си", не само те. Това че на срещата съм доказал че съм нормален човек с обноски и култура, за тях не е имало никакво значение. При първата проява на мое различно мнение от тяхното, забравят за всичко.

Хората ме разочароват. Как пък веднъж не видях човек който си държи на думата. Който не съди, не упреква безпричинно. Който е толерантен и не мери всеки спрямо предрасъдъците си. Аз дето съм против дикриминацийте, против несправедливостите, бивам ужасно често дискриминиран, подценяван и упрекван. Ще има възражения, знам. Не съм се давал, така става. Хората първо съдят, после се замислят.

Наистина ли за да се държат добре, трябва да се третираш всички строго и с лош поглед? Признавам, не мога така. Не съм "програмиран" да бъда изкуствен.

И колко безпрецедентна е логиката на разните индивиди, най-често от женски пол, на които съм случвал. Не го наблягам случайно. Наричали са ме - луд, ненормален, "да съм се прегледал", "да съм посетял психолог", "да съм си пил хапчетата", даже и "болен мозък". Е хубава работата и това е казвано уж от човешки същества от женски пол, които някой ден ще бъдат майки, а нямат от сега никаква телерантност. На какво ще научат децата си? Не се обиждам от нищо, наричали са ме всякак, чувал съм какво ли не, не се изненадвам, а въздъхвам че колкото и време да минава, хората са си все същите. Аха, да затая надежда "най-после попаднах на човек" и в следващия миг човека прави нещо ненормално и всичко се разваля. Получавал съм неприятните епитети, не защото съм се държал непоправимо, а защото правя очевидно грешката да се доверявам на неправилните хора. Но кои хора са правилни? Че то май няма такива. Ако искаш да общуваш с жена сега, излиза че трябва да се съгласяш с нея за всичко и да не споделяш нищо, иначе веднага те упреква! А конкретните които са ми произнасяли епитетите, не го правят реално, не, а скрито, анонимно и в интернет. Любопитното - общото между всичките такива индивиди е едно - посещават психолог! Да! Нали! Нарочват, обиждат на "ненормален", а самите те имат проблеми с нормалността. Какви хора посещават психолози? Такива с проблеми, които нямат силната воля да се преборят с тях и това им влеяе на психиката. Аз например, никога не съм посещавал психолог, ако сте ме чели ще знаете и защо. Когато имам проблем, мисля и търся решение. И така, докато разплета възела и разреша проблема. Което може да стане бързо или по-бавно. Но важното, че никой не ми се е бъркал в ума и сам съм понесъл теглото на проблема си. Което изглежда е доказателство че имам силна воля, или поне че не съм от хората които са лабилни и слабоволеви.


  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/50394805855/

Какво ти е писнало да виждаш\чуваш ?

Писнало донякъде. Защото не обръщам сериозно внимание на каквото не харесвам. Приемам че в човешкия живот има неща които не харесвам, но си гледам само в посоката на което ми е приятно. Е, сега да не си кажеш че всичко ми е приятно и безконечно търпимо. Разбира се че има неща които са ми адски крайно неприятни. Неприятно ми е, че повече хора се държат грубо (не учтиво), че не разбират от дума. Че дори не се опитват да те разбират, а егоистично искат само ти да ги разбираш!... Неприятно ми е, че голяма част се държат повърхностно, някои от които наистина са повърхностни, но защо пък другите които не са, се опитват да им подръжават?! Питам се понякога къде е индивидуалността? Защо сме се борили да отстоим правото си на свобода, на живот, на права, щом днес ще се държим конформистично както е според модата на обществото / масата. Крайно неприятни ми е да виждам материални хора, които освен пари и предмети друго не знаят! Като че ли ще носят парите и предметите си на оня свят. Едновременно с това се възмущавам от наличието на нарастващ брой комплексирани индивиди които нищо, ама нищо не правят за да подобрят живота си, но смеят да изливат злобата си на напълно невинни им хора!... Неприятно ми е да виждам всекидневното отрицание и негативност в хората! Неприятно ми е да виждам че е пълно със страхливи хора! Защо ми е неприятно, защото е странно че искат да бъдат щастливи, обичани, а не правят нищо по-въпроса! Неприятна ми е пасивността на хората! Егоистичността, всеки да мисли само за своята кожа / себе си, а да не се сети например как се чувства човека до него, какво изпитва, какво й/му е.


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362241887

Четеш ли езотерика и окултизъм? Ако да - кои книги би ми препоръчал да прочета?

Да :) Намирам ги за интересни, а и подобна литература помага за разширяване на представите, стига да вложиш въображение докато четеш, и да осъзнаеш прочетеното! Винаги съм се вълнувал, от мистичните неща, от феномените, от древните загадки и тнк. Препоръчвам, "Копието на съдбата" на Тревър Рейвънскрофт (много е интересна и има какво да се научи от нея) и Елена Блаватска - "Тайната Доктрина" том 1 и 2-ри (не е леко четиво. Давам ти и ликове, има ги на ebook :)

"Копието на съдбата" 
http://spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%CA%EE%EF%E8%E5%F2%EE+%ED%E0+%F1%FA%E4%E1%E0%F2%E0

"Тайната Доктрина"  :)
http://spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%D2%E0%E9%ED%E0%F2%E0+%C4%EE%EA%F2%F0%E8%ED%E0

В спиралата има много книжки, които са интересни. Ето пълен списък на всичко в сайта :)
http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0

Езотерика и окултизъм можеш да срещнеш и в митологията на различните народи :)


Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361810527

Ако някой ден имаш деца, кои са най-важните неща на които искаш да ги научиш? (не обсъждаме искаш или не искаш деца в бъдеще - обсъждаме хипотетична ситуация)

Нима има по-важни и по-малко важни неща? =) ДЕЦАТА СА ДЕЦА И ДОБРИЯТ РОДИТЕЛ ЩЕ СЕ ПОСТАРАЕ ЧРЕЗ УСЪРДНО РАЗБИРАНЕ И ТЪРПЕЛИВОСТ, ДА НАУЧИ ДЕЦАТА СИ ПЪРВО ДА ЦЕНЯТ СВОЯ И ЖИВОТА НА ОСТАНАЛИТЕ :) Да ценят живота, мисля е едно от първите значими неща на които можеш да научиш дете си :) Защото който цени живота, цени и хората, цени своето и чуждото време. Идеята е, да отрастват с виждането че времето назад не се връща, че няма за какво да съжаляват, но ако искат да направят нещо и то е ползотворно и положително не бива да се колебаят.

ЩЕ НАУЧА ДЕЦАТА СИ ДА УМЕЯТ ДА ПРОЩАВАТ, да разбират, да бъдат учтиви и търпеливи. Търпението е голяма добродетел :) За мен ще е хубаво да видя че в тях покълва добрата страна на нещата. Разбира се никога няма да ги заблуждавам за нищо, нито за хубавото от света, нито лошото. Мисля си като завидно "качество" да различават доброто от лошото, ще е добро начало за тяхното развитие :) Тъй като сегашните подрастващи, като че ли на нищо не са научени от родителите си, оставени са произвола на живота. И грешат ли грешат, защото не правят разлика между правилно (добро), неправилно (лошо). Влияят от страст, капризи и глупости, които само объркват младите им животи. Но нали ще са ми деца, ще носят гените ми :) Следователно мой качества ще са и техни :) Така че, няма да е нужно много, за да събудя развитието на добрите им предпоставки и да бъдат в правия път :)

Отнесох се в мисли :) И ми хрумна че всичко което ще ги науча, се побира в "ЩЕ ГИ НАУЧА ДА ОБИЧАТ" :) Кой може да обича, цени живота :) От там и ще могат да откриват щастието във всичко. Че човек трябва да се бори за което обича, за което смята че е правилно, но и че понякога не бива да се страхуваме от загуба. ЗАЩОТО НЕ ЦЕЛТА Е ТОЛКОВА ВАЖНА, КОЛКОТО ПЪТЯ КОЙТО ЩЕ ИЗМИНЕМ :) И ако е белязан от веселие, жизненост, радост, но и мъдрост, то пътя ни ще е градивен и в пълнота :)

ЩЕ НАПРАВЯ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДЕЦАТА МИ ДА НЯМАТ ПРОБЛЕМИТЕ ОТ ЕСТЕСТВОТО КОЕТО СЪМ ОПИСАЛ ПОДРОБНО ТУК :)


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362396767

Ако примерно, харесаш момиче без да знаеш колко е годишна, а в последствие се разбере, че разликата ви е 6-7-8 години, това би ли ти попречило да бъдеш с нея?

Сложен въпрос! :) Винаги съм казвал че за любовта няма граници, но все пак... А реално има връзки с разлика от по 10-15 години! Такава различа е по-силна, но... трябва и двамата да са в една по-съзнателна кондикция за разбирането си - какво е връзка, какво е да обичаш, какво е любов. 

Защото разлика има, ако тя е по-малка от мен с 6-7-8 години, или ако е по-голяма. В първия случай, тя ще е малка и при разлика 6-8 години, ще е колкото горе-долу сестра ми по години! И погледнато така, не върви да тръгвам с момиче което е колкото сестра ми, не е етично, все едно да тръгна със сестра ми, ненормално е. Така го чувствам!... А и момичето ще е малко и е по-сигурно представите и за любовта да не са достатъчно обработени за да разбира сериозността на чувствата! Рядко има момичета които от ранна възраст са като зрели и съзнават всичко! Но както казвам те са рядкост, повечето от 14 до 18 са деца. 

Та, хипотетично погледнато, ако някога ми се се случи да харесам по-малка от мен, че почакам да порастне, иначе не. Това ако разликата е 5-6-7-8-сем години. 

При момиче по-голямо от мен с 6-7-8 години (по-правилно да кажа жена :) Бих тръгнал, това че ще е по-голяма за мен няма да е комплексиращо, както при други мъже, ще значи че има опит, а от там и че връзката ще е стабилна / сериозна :) 


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)

Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362376287

Нямаш големи изисквания към жена...ок, но ако се влюбиш без да го искаш в по-голяма от теб, а недай си боже е семейна. Kакво ще направиш?

Добро хрумване! А как ще се случи?! :) За мен е непредставимо как бих могъл да се влюбя в семейна жена. За по-голяма от мен, да, възможно е! Към по-зрели жени съм изпитвал привличане!... Отдавам го на, че често са по-осъзнати и знаят какво искат. Имат изграден характер. Но аз само привличането не го имам точно за влюбване. Да се върнем на семейната жена, чудно ми е как така бих се влюбил в нея, при условие че ще знам че е семейна. И като е такава, никога няма да си позволя да помисля за нея по онзи начин, като мъж към жена. Ще си призная как живея, аз съм се научил да контролирам емоциите си. Не знам дали е за добре, защото заради това ми е трудно да се влюбвам. Да се отпусна и да се "оставя на чувствата да ме водят", истината е, че за да се случи, трябва да имам пълно доверие в жената. Само така бих изглупял в буквалния смисъл от любов. Защо съм такъв? Годините разочарования и някогашни наранявания си казаха думата и оставиха следа в мен. Не съм го искал това, да се влюбвам трудно! Така стана. Не ме страх да се доверя, просто не мога да го направя абсолютно, не и докато не се уверя в жената. Докато не видя че не е безразлична, да видя / усетя частица от обичта и. Та... сам/а разбираш защо ми се струва невъзможно да се влюбя в семейна жена! Да кажем че не знам, че е семейна, в мига в който разбера, ще си забраня да имам чувства към нея. Ще и предложа само приятелство, ако не ще се отдалеча от нея. Чел съм стотици истории за как мъж се влюбва в семейна жена, не бих позволил и аз да свърша така! Волята ми е по-силна!... А и каква любов ще е щом си има някой! Ще е страст, ще е секс, но не и любов! За да е любов ще трябва да избере да бъде само с мен. А не да се търсим когато ние до секс. Не искам да ставам част от "любовни" триъгълници, многоъгълници. Любовта е за двама, само двама създават любов, няма място за трима, така мисля аз.

Още по темата:

"Какво трябва да притежава една жена за да се влюбиш в нея?"

http://winterdefireme.blogspot.com/2013/05/blog-post_3141.html

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362243935

Какво ще направиш, ако заседнеш в асансьор с непозната готина мацка?

Първо ще ти кажа какво няма да направя. В никакъв случай няма да се възползвам от нея. Естествено ще я заговоря, то си е ясно, двама затворени на тясно място, няма как да не си проговорим ако е за продължително време. Притесни ли се, или уплаши, ще я успокоя. И най-вероятно на излизане от асансьора ще сме се сприятелили :)


Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362046047

Какво мислиш за девствеността и за непорочните момичета над 20-те?Смяташ ли, че да си девствен е повод за срам и притеснение или е повод за гордост и самочувствие, че си по-различен от сивото еднообразие?Би ли се заинтересувал от такава жена?Въпрос от едно девствено 24 годишно момиче :)

Няма нищо срамно и неправилно в девственотта :) Обществото си е създало едни неписани
правила, в които на девствените се гледа като на хора с проблем! Сякаш девствеността е проблем! А това води то там че много млади момичета, които са си направо деца го правят от рано и стават големи гафове. Мисля, че момичета които са девствени след 20-те си, или са роматични и много чувствителни души, тоест надяват се на някой по-истински човек в които да намерят любовта - в това няма няма нищо лошо. Или защото се доверяват трудно, а и ги е малко страх. Но пък има такива дето просто нямат късмет с момчетата. Всяка жена избира кога да се лиши от своята девственост и ако е контактна винаги ще намери мъж за това. Но дали ще е мъжа който ще и даде любов, е съвсем друг въпрос. Не е срамно да си девствен, срамно е например, да го правиш с всеки срещнат. И факта че девствеността е запазена и след 20-тата година, е признак за различност, за една по-дълбока същност и психика. Може би и за самочувствие. Но чак за гордост, не, дали си го правил с някой или не, мисля е все едно, ако е било без чувства. Да, бих се заинтересувал и от такава жена.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361965919

Как си представяш идеалния човек?

Няма идеални хора. Затова и не си преставям идеалния човек :) Да го правя, ще е да живея с заблуди и спрямо тях да меря другите хора! Би било глупаво. Когато общувам с хора, оставям те сами да говорят за себе си, чрез своите действия, малки знаци от тялото си, тон на гласа и разбира се думите които ще са подбрали както и техния смисъл. Пристъпвам към новите за мен хора с едно бяло платно, на което няма нищо и в процес на самото общуване те сами изрисуват картината която представя какви са. За мен приятният човек, е просто човек с които ще се разбирам, ще може да се говори. Или да си помълчим, но не с чувство на досада, а с приятното усещане, че след краткото мълчание ще последва още по-приятен разговор. Не деля хората :) Та външния вид, за мен не е чак от голямо значение. Кой би искал и обичал красива ябълка, която от вътре в гнила? Никой! Разбира се, ако говорим за жени, падам си по такива които виждам че полагат някаква грижа за себе си, за как изглеждат, може и да не е много. Но не чак да са прекалили. Същевременно ми се случва да видя и напълно естествено изглеждащи, които също да ми направят добро впечатление. Но мойто впечатление е променливо. Не е един път и после винаги да е. А е на базата на самия човек. Ако има красива душа, за мен ще е една голяма положителност =)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361964895

1 Как би предпочел лично ти -ти да свалиш момичето,или то да предприеме първата крачка? 2 Какви качества би искал да притежава половинката ти?Подреди по приоритет.Много ли са? 3 Ти самият притежаваш ли ги? 4 Ако ти предложа да отидем до Ел Камино де Сантяго например за няколко дена,ще тръгнеш ли?

1. Честно казано... може би тя да направи първата стъпка, защото това би направило нещата много по-плавни. Смисъл, за мен няма да е трудно да направя и аз първата стъпка, но винаги ще съм под съмнение, дали не и се натрапвам, дали не и досаждам, което ще ограничи откритоста на желанието ми да я опозная! Ще бъда много деликатен и твърде внимателен, което би се отчело дори като безразличие! Но като не знаем какво чувства и мисли тя. Например, ако се знаем с нея и тя покаже че ме забелязва, или да напомни за присъствието си, и ако не предложи нищо, за мен ще е знак, че иска да общуваме да се опознаем. В случай че не се познаваме, но и не се знаем, ще е ясно, че след като тя ме знае, ще е трябва и да направи малка стъпка към мен, за да разбера за нейния интерес и желание. Както и да си го говорим, свалянето е най-лесната част, но не значи че ще има резултат. А когато тя направи крачката, вече се разбира че ще има и общо желание. А не само предположения. 2. Не са много все нормални. Да е чувствителна, сърдечна, искрена, душевна, откровена, съпричатна и търпелива колкото може от себе си :) Това са! :) Погледнато иначе, са доста общи качества, защото са притежавание на доста типове натури и не са рядкост жените притежаващи такива качества. Бих казал, рядскост са жените в които тези качества са в синхрон. 3. Да притежавам ги :) Никога не бих искал от нея която и да е тя, нещо повече от което да е тя, или да бъде точно като мен, или да изисквам повече от мен, не. Бих я приел каквато е. Бих я обичал каквато е :) За себе си бих добавил само още няколко качества които мисля че притежавам - непредубеденост, яснота, състрадателност, безкористност. 4. Да бих тръгнал :) Обичам новите неща, а и си падам малко приключенска натура.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук: http://ask.fm/winterfire/answer/1361995359

Какво мислиш за татуировките и за хората, които имат такива? Ти би ли си направил някога и ако да каква и къде? Би ли имал връзка с жена, която има няколко татуса и обици на необичайни места- нос, вежди, устни?

Интересни хора са и нямам нищо против тях :) Понякога човек иска да запомни момент или период от живота си, но така да го запомни, че само като се погледне да се подсеща, да носи спомена, символа, усещането със себе си, на себе си. Така прибягват и до татуировки. Мисля, че татуировки, са изкуство. Когато е добре направена е приятна за гледане и наистина краси човешкото тяло. Придава уникалност!... То всъщност това и целят хората поставили си я, не само за да запазят спомен, но и за да изпъкнат с нещо, за да се почувстват различни, уникални!...

Макар човек и без тату, да е уникален сам по себе си де :) Разглеждал съм каталози и има направо цели произведения. За което говоря, изключвам хората които парадират с тату, и изрисуват целите си тела, за да привличат внимание, прекалено е! Аз си падам по малките и деликатни татута. Преди време имах възможност да си направя, но тогава други неща ме вълнуваха, а и си мислех, ами ако не ми харесва, а после искам да си я махна! Щеше да е проблем, но днес вече има безболезнени и ефикасни начини за отстраняване на татуировки. Има дори субстанции като крем, с който като намажеш мястото и изтрива татуто!... Другия начин е с лазер. Та има си начини. Да, бих си направил :) Но си зависи и какво ще ме предразположи към идеята да си направя, сещаш се, зависи и от момента, обстоятелствата и тнк :) Ами ако ще си правя, ще ми се иска да е нещо комплексно в което да се съвместява и египетския знак на живота "анкх", а къде, някъде по тялото, идеята е да не е лесно видимо. Или на дясното рамо, може би.

http://www.ankhpendants.com/pendant/ankh-gold-pendants.jpg
http://tatoo-bg.net/Ankh-egipetski-simvol-na-dobar-kasmet.html

Не виждам какво би ми попречило да имам връзка с такава жена. Ще има обеци и тату на необичайни места, еми за мен няма да е проблем :) Защото не деля хората по-външност, а ги оценявам спрямо вътрешните им ценности :)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук: http://ask.fm/winterfire/answer/1362198879

Има ли известна жена- певица, актриса, спортистка, на която много симпатизираш и с която би искал да се срещнеш и запознаеш? А мъж? Излъването на коя известна жена те привлича най-силно и те кара да не можеш да свалиш поглед от нея? Има ли човек, на когото се възхищаваш и много би искал да приличаш?

Има актриси които ми харесват, но е комплексно, не е само външност а и като поведение от което съм гледал с тях. Но чак да искам да се запозная! Не! Не изпадам в някакви луди състояния на обожание, не се превръщам в онези фенове, които се мислят за влюбени в актрисата / актьора и си налепят стайте с 50 плаката, като гледат и слушат всяка музика и филм в който тя / той взема участие. Просто не съм такъв човек. Когато казвам че нямам конкретен идеал, е че и не се самовлюбвам в някакъв външен вид или тяло, да кажем. Ще ми бъде интригуващо да се срещна със Сара-Мишел Гелър или Кейт Бекинсейл, а защо не и с певицата Michelle Branch :) Но какъв ще е смисъла? Какво ще очаквам ако се видя с тях? Едно е външно и от далечно, друго е от близо, 100% няма да се окажат най-големите прекрасници на света, говорим като хора, душевно и тнк. Не си създавам идеали / илюзии и не следвам идеали / илюзии :) На друг принцип съм. Искам да приличам на себе си и с всеки изминал ден ставам все повече себе си =) От хората които ми харесват, абсорбирам единствено определни качества които съм харесал в тях и ги развивам. Така се усъвършенствам. Защо да искам да приличам на друг? Защо изобщо човек би искал да прилича на друг/а, след като има
себе си :) Какво като другия е постигнал/а повече, ами и ти можеш да постигнеш повече и да се гордееш със себе си.


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362206815

Има ли нещо в една жена, което би те отблъснало от нея и заради което не би пожелал да бъдете заедно и да имате интимни отношения? Какви са физическите и душевните ти изисквания към партньорката? Каква горе-долу ценностна система трябва да притежава жената до теб? Би ли имал връзка с момиче, което е силно депресирано? Тук ти пишат и много жени- ухажват ли те и искат ли нещо повече извън интернет? Ако си харесаш някое момиче от друг град би ли бил с нея въпреки разстоянието или предпочиташ с момичето да сте близко един до друг и да можете по всяко време да се виждате?

Което би ме отблъснало, едва ли ще е притежание конкретно и само за жените, а ще е за хората като цялост. Както повечето и аз се надявам да срещна откровеност, разбиране, искреност и чувствителност, за да разгърна и своята душа пред тази хипотетична жена. Би ме отблъснало, ако тя е горделива, или се опитва да си играе с мен, което ще ме обиди, защото не харесвам хората за които чувствата са игра и манипулация! То кой ли пък харесва. За мен не е проблем ако тя има свой си представи за живот, или води странен такъв, нито пък и ако пуши, или се стреми да изглежда много специфично и открояващо се. Винаги се намесват физически изисквания! Аз не търся задължително супер модел! Не случайно казвам, че за мен секса не е най-важното, защото знам че хората търсещи секс, се оглеждат само за красотата но не и за душата. С което искам да се знае, че аз не гледам само вида :) Нямам грандомански високи критерии, все пак няма да ходя в магазина да я избирам. А както живота предопредели и пресече пътищата ни спрямо желанията ни :) Естествено имам някаква своя си представа за жената, но НЕ ми е идеал да има дълга права или чуплива коса, големи очи, да излъчва "донякъде сексапил", същото и за за ръста и цвета на очите, за мен пак няма грам значение. Дали е по-ниска, или колкото мен висока е все едно. Но както казвах това не ми е идеал, а само представа, по-важно е да има и онова взаимно усещане и желание :) Като душевност - да е чувствена, сърдечна, емоционална, бих се радвал ако е и топла натура, но и да е, аз бих компенсирал с моята топлота :) Да е искрена, откровена, би било чудесно и ако в нея има нещо приключенско :) За мен едно е важно да се знае, аз не съм като мъжете "навън" спиращи се на жени само защото има примерно сини очи, руса коса, и тнк, аз не се водя от клишета. Аз искам себе си "искам да видя жена с красива душа" :) Най-общо казано е това.

Да бих имал връзка с момиче, което е силно депресирано. Депресията не е проблем, ще и помогна да се съвземе, ще я лекувам с любов. И тя ще разцъфти. Защото ще искам любовта ми да е щастлива :)Ако харесвам някое момиче, нищо не би ме спряло да съм с нея, независимо разстоянието :) Така че и да далеко да е, да си се виждаме и обичаме. Но ако би могла да е по-наблизко, за мен ще бъде радост, то кой не би се радвал, щом любовта е по-близко до нея/него.

(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362199135

Какво трябва да притежава една жена за да се влюбиш в нея?

Сигурно повечето като знаете че чета книги, че имам мнение по много въпроси и си мислите че имам и големи изисквания за каква трябва да е жената за да се влюбя в нея. Любовта не е преднамерена дейност и ако аз си слагам нива, които тази хипотетична жена да е достигнала, та да я харесам, възниква въпроса, в какво ще се влюбя? В нея или в това че притежава изискванията ми? А като знам че любовта не се подчинява на изисквания, а просто се случва. Нямам високи критерии както мнозина имат.

Искам само тя да е чувствена, сърдечна, откровена, искрена, най-общо казано, да е човечна :) Бих се радвал много ако е и по-смела, не казвам прекалено. Защото плашливостта само ще затрудни сближаването ни. Нищо специално, нали? Да е жена със сърце и красива душа.

Мен не ме вълнува какъв ще е цвета на очите й. Знам че много жени като че търсят специално любовите си да имат например зелени, или сини очи, а за мен това не е важно. Защото цвета на очите не показва каква е душата, нито дали е красива. Цвета на очите не показва и какъв е интелекта на човека. Има хора с красиви очи, но с грозни души. Нямам предпочитания за ръста, ако е висока колкото мен добре, ако по-ниска пак добре. Ръста не прави човека човек. За мен любовта и приятелството могат да вървят ръка за ръка. Тоест когато аз се влюбя, момичето в което съм влюбен. за мен се превръща в най-близкия ми човек. За мен най-важното няма да е секса, а да сме свързани по онзи духовния начин, та когато погледна в очите и да виждам любов. Както тя и в мойте. Аз съм човек с по-романтична натура, но съвсем реални представи за истинското :)


 (Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362240607

Не си ли малък за духовен учител? Чувстваш ли се достатъчно мъдър за това?

Духовен учител! От къде ти хрумна? Хм. Не се виждам като такъв, а като обикновен човек :) Нито повече, нито по-малко. А за мъдростта, за нея няма години! Това е до вид просветление, осъзнаване!... Човек може целия си живот да изживее като на сън и да не осъзнае нищо. Прието е обществено да се гледа че колкото човек бил по-възрастен значи непременно бил и по-мъдър! Но то има и различни типове мъдрост, както и облаците са различни!...


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1361973087

Обичаш ли да четеш? Ако да, имаш ли любими персонаж от книга, а любими книги?

Изредил съм само някои от книгите / творбите оставали дълбоко впечатление ( следа ) в мен.

Да :)

Любим персонаж - Джим Айранхарт от "Студен Огън" на Д. Кунц.
Ще изредя някои от любимите ми книги, тези оставили най-силни впечатления в мен:


"Страданията на младия Вертер" Гьоте
"Фауст" Гьоте
"Вилхелм Майстлер - години на учение" Гьоте
"Вилхелм Майстлер - години на странстване" Гьоте
"Сродства по избор" Гьоте

☼

"Алхимика" П.Коелю

☼

"Сън в лятна нощ" Шекспир
"Венецианският търговец" Шекспир
"Много шум за нищо" Шекспир
"Мяра за мяра" Шекспир
"Напразните усилия на любовта" Шекспир
"Укротяване на опърничавата" Шекспир
"Бурията" Шекспир
"Хамлет" Шекспир
"Ромео и Жулиета" Шекспир

☼

"Светкавица" Дийн Кунц
"Пазители" Дийн Кунц
"Студен огън" Дийн Кунц
"Черен лед" Дийн Кунц
"Лошо място" Дийн Кунц
"Сграбчи нощта" Дийн Кунц
"Не бой се от нищо" Дийн Кунц
"Обсебване" Дийн Кунц
"Врата към Декември"
"Непознати пътища" Дийн Кунц

☼

"Да сънуваш с мъртъвци" Бенет Давлин

☼

"Всяко мъртво нещо" Джон Конъли
"Книга за изгубените неща" Джон Конъли

☼

"Кутия с форма на сърце" Джо Хил

☼

"Аз съм пратеникът" М. Зюсак
"Крадецът на книги" М. Зюсак

☼

"Чужденецът" Албер Камю

☼

"Мравките" Бернар Вербер

☼

"Влюбеният дявол" Жак Казот

☼

"Замъкът Отрандо" Хорас Уолпоул

☼

"Франкенщайн" Мери Шели

☼

"Възкресителят" Х.Лъвкрафт

☼

"Богове, гробници и учени" К. В. Керам


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/29112577119

Ако примерно си с едно момиче, което е хубаво, обаче се разболее от някаква болест или пък претърпи злополука и изгуби красотата си тогава ще останеш ли пак с нея или ще си ще си намериш друго момиче?

Според мен се прекалява с подценяването на мъжкия пол, едва ли не се мисли, щом съм мъж и най-важното за мен ще е красотата й, е да ама не, за мен най-важното е любовта. И каквото и да е претърпяла аз ще я обичам и ще бъда с нея. Аз не изневерявам и не изоставям, някой хора имат ценности, морал и сърце.

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362547807

Представи си, че сте с приятели някъде на почивка, и имате къща/хижа само за вас. Но една нощ вратата на стаята ти се отваря и твоя приятелка влиза вътре по бельо, като ляга до теб в леглото (приемаме, че е сомнамбул и не знае какво прави). Как ще реагираш?

Ще стана, ще я завия, няма да я будя, сомнамбулите не бива да се будят, защото се сряскат. Ще си взема одеало, чаршаф и възглавница и ще легна на земята :)

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362549343

Поставен си пред следната ситуация: Харесваш/влюбен си в момиче, което отговаря на чувствата ти. Но приятелите ти и всички твои близки смятат, че тя не е за теб. Кое ще послушаш - сърцето или разума си?

Сърцето. Каквото и да ми кажат, каквито и да са ми, близки, приятели, те не са душата ми, те не чувстват което и аз. Ще уважа техните разбирания, но живота е мой и няма да се откажа от момиче което съм обикнал. Разумът дава усещане за стабилност, защитеност, но за какво ми е? Да бъда укрепен от разумност, пък да съм самотен и с плачещо сърце ли? Не! Сърцето ще се радва когато бъде с другото сърце което обича =)

  Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362662239

Решаваш, че искаш да опиташ нещо ново и нестандартно в секса, но гаджето ти отказва категорично какво ще направиш? Ще пробваш ли с друга или ще се примириш?

Кой измисля тия въпроси? НЯМА ДА ИЗНВЕРЯВА НА МОМИЧЕТО С КОЕТО ЩЕ СЪМ, НИКОГА. Аз не съм от изневеряващите и като СИ ИМАМ МОМИЧЕ ДО СЕБЕ СИ, ИЗОБЩО И НЕ ГЛЕДАМ ДРУГИТЕ ЖЕНИ И НЕ МЕ Е И ИНТЕРЕСУВАТ.

Ще се примиря. Няма да я насилвам. Или ще се опитам да я придумам и предразположа, НО АКО ПАК НЕ ИСКА, ЗНАЧИ НЕ, по-важното ще е да се обичаме. А ако тя иска разообразие, аз ще и го доставя .


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362543199

Представи си ,че гаджето ти случайно забременее от теб, ама ти не си готов да ставаш баща? Ще я принудиш ли насила да прави аборт или ще приемеш нея и бебето?

Решението ще бъде нейно. Как да я карам да прави аборт, като тялото е нейно, а детето е в нейното тяло. А пък за забременяването имаме отговорност и двамата.Освен това, понякога стават усложнения, абортите никак не са полезни за самата нея. Защото не са естествен процес.
От друга страна, ако реши да запази детето, ще трябва да сключим брак, защото обществото не гледа с добро око на незаконно родените деца. А и всяко дете, трябва да си има майка и баща, за да има пълноценно семейство. АЗ НАСИЛА ЖЕНА НИКОГА НА НИЩО НЕ БИХ НАКАРАЛ, НЕ СЪМ НАСИЛНИК, НЕЙНАТА ДУМА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЩЕ СА ПО-ВАЖНИ, особено както е случая. За мен аборта е като да убиеш детето си и съм на мнение, че абортите трябва да се правят, само в краен случай. А ако вземаме предпазни мерки, никога няма да се стигне до изненадваща бременност.

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362542687

Какво е мнението ти за момчетата, които често сменят приятелките си?

Това са момчета / мъже които не знаят къде и с кой им е мястото. И защо според вас сменят често приятелските си? И за кой е характерно? Забройкаджиите , за момчетата / мъжете търсещи предимно или само секс. Когато се наситят на тялото на момичето с което са, защото те не са тръгнали с нея по любов, а заради това да са с момиче, да са с някоя с хубаво тяло. Та когато и се наситят, зарязват я и тръгват с друга. Какво има да се чудите, такива са ЛЕКИТЕ МОМЧЕТА / МЪЖЕ, ЗА ТЯХ НЯМА ЛЮБОВ ИМА САМО СЕКС И ТЯЛО.

Но за да не стоварвам всичко върху тях, трябва да добавя, че това го правят и много днешни момичета / жени. И те така, по същия начин. Тръгват с някой защото са изпитали тръпка, страст, не любов, и щом се наситят, тръгват с друг. Очевидно причината да съществуват такива хора е че те продукт на ЛЕКОТО И ГЛУПАВО СЪВРЕМИЕ.


 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362620511

Кое за теб е по-важно в секса на партньорката да й е приятно и да получи максимално удоволствие или гледаш ти да си добре пък за нея не ти пука чак толкова много, дали ще е напълно доволена?

Аз получвам максимално удоволствие когато наблюдавам как тя е удовлетворена, особено процеса на удовлетворяване за мен е много възбуждащо и приятно, първо аз да и доставя удоволствие =) Пък и на една жена са и нужни около 5 минути за да свърши, ако не се е самовъзбудила. А мъжката еяколация е обикновено става бързо, качествиения секс, е когато мъжа се научи да забавя еяколацията си, за да постигне момента когато и двамата ще свършат почти едновременно. Но това се научава, в процес на тренировки и опознаване, за да се синхронизират.

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362543711

Какво мислиш за секса за една нощ?

Като търсещ чувство, а не просто секс. Не знам с какво би ме удовлетворил секса за една нощ! Струва ми се повърхностно. Но като се замисля, има случай на любови, когато двама са стартирали само със страст, уж така, секс за една нощ. Но след време са имали и повторна нощ, че и пета и шеста. И накрая се е оказало че се влюбват. ТА ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО. Може би бих се навил на за една нощ, кой знае. Иначе, досега не съм имал секс за една нощ. А не се влюбвам или привързвам лесно, защото трудно допускам близо до себе си. 

 

 

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук : http://ask.fm/winterfire/answer/1362610271

Kакво те възбужда в женския пол? От хапане на устни и така. Бъди изчерпателен.

Ммм... от къде да започна! :) Изчерпателен искаш, такъв и че бъде :)

Обособявам кое ме възбужда по два начина. Което ме възбужда в дадена жена ще е цялостно на което е тя, тоест всичко, но това "всичко" ще е събирателно от една страна на - НЕЩО КОЕТО МЕ ВЪЗБУЖДА В НЕЯ ЧИСТО ВИЗУАЛНО + НЕЩО КОЕТО МЕ ВЪЗБУЖДА В НЕЯ НА БАЗАТА НА ПОВЕДЕНИЕТО Й, ДВИЖЕНИЯТА Й, ГРАЦИЯТА Й, ЕЗИКА НА ТЯЛОТО Й. Естествено близко е до ума, че при някои жени повече ще ме възбужда НЕЩО ЧИСТО ВИЗУАЛНО, а при други повече НЕЩО ПОВЕДЕНЧЕСКО. Едва ли ще има друг мъж в интернет, който да опише така подробно, както сега аз ще направя, какво го възбужда в жените. Държа да се знае, че като мъж, голям процент от което сега тук ще напиша че ме възбужда със сигурност би възбуждало и друг мъж. Основата ще е чисто индивидуална. И което мен ме възбужда като комбинация на действия, движения, или просто от вид, е чисто личностно и пресонално психическо от мойте си фантазии :) А както на всички ни е ясно, фантазиите са главния провокатор за възбуда. Реалността е само стимула.

До момента още не съм разбрал, какво възбужда масовите мъже от женските гърди. За мен гърдите ( айде да го кажа по като за пола - цици ) не са особено възбуждащи! Предполагам че масовите мъже се възбуждат от големите гърди, защото на вид когато са допрени една до друга, им напомнят за задните части на дамата. Но при мен тази фантазия някак не работи. Затова и нямам против размера на гърдите, дали малки, или големи, за мен не е от значение за възбудата ми.

Хах, интересното при мен е че се възбуждам от това в жената което търпи движение. И от извивките на тялото и, но нямам предвид извивките на гърдите и, а извивките на интимното и място.

И да си дойдем да думата. Първо за всичко което ме възбужда в жената - визуално. 

Главните зони които ме възбуждат са устните, очите (погледа) и извивката около еротичното и място.

Устните, всеки път когато тя би си раздвижила повече устните, като го прави някак нежно и внимателно, но и понякога да се показва езичето и, ТОВА МЕ ВЪЗБУЖДА. Представям си как прави разни други неща с устата си, как тези нейни устни ме целуват и изпиват. А и ако тя прави така, си мисля, колко сладка е и че може би има желание за мен. Хъм... то това с устата (устните) си е горе-долу признак за разкрепостена жена, или жена която знае какво иска и как да го получи. Опитна във внушенията, стимула да те накара да фантазираш с нея, какво може давата да правите. Та така би ми се случило да я гледам какво говори, но да не чуя нищо, просто да наблюдавам как устните и се движат, докосват, разтварят. Сякаш казва "пий от усните ми, вкуси ги" :) Или докато говори, да си подава "плахо" езичето и да докосва лекичко с него зъбчетата си, особено предните два. И като съм се зафантазирал, възбужда ме и да и се повдига леко горната устна и това да заформя нещо като загатната целувка, като се разкриват предните и зъбчета. А за най-възбуждащо ми действа комбинирането в което задължително присъства езичето, лекично и загадъчно заиграващо се :) Бих се възбудил и ако тя от време не време, все едно е нещо което не усеща, си облизва устните или сладко и лекичко ги прехапва. Защо устните на жената така ме възбуждат? Ами... защото усните и загатват по прилика зависимост от положението си една до друга, за нейния полов орган. Един вид изкушение, а друго е че казано така, движейки си бързо и игриво устните, езичето, ще доведат в мен до фантазии колко палава и страстна може да е тя. А при нежно и бавно движение, колко нежно и търпеливо усните и биха целували, довеждайки в мен до едно нетърпение и огромна възбуда. А понякога бих си фантазирал и двете.

Очите (погледа й), дават насока на възбудата :) В зависимост от къде гледа и какво се чете в погледа и бих се възбудил. Случвало ми се е да се възбуда само от погледа на жена. Когато жената те желае, то се усеща от погледа и, очите и блестят по особен начин.

ЩЕ РАЗГРАНИЧА НА ТРИ ТИПА ПОГЛЕД :)

Директен - тя гледа право в очите ми, а по изражението и някое нейно движение се разбира че ме желае. Усещане като че си ме представя без дрехи. Или съблича на ум. Тук специалното е че гледа право в очите ми. Демек в нея се чете намек, но тя се взира в мен и ако е по онзи мъничко лукав и палав начин, с едно невинно изражение, с поглед по детски. Но видимо личащо се мръсно под съзнание, вярвай ще ме възбуди на мига. Възбуждащо е да жената да загатва че е повече от колко се вижда, или че е като голям замък с много стай и само трябва да я разуча за да открия нейните тайни кътчета. Възбуждащо е жената да проявява онова интелигентно излъчване, да има провокиращ и лукав поглед, примесен с нежност и топлота. Да ме гледа като че ме изпива целия. Възбуждащо е, защото ще имам чувството с такива жени, че те дирижират правилата, един вид в тях има някаква власт и сила, голяма воля. Така на усещане е като че такъв тип жена преднамерено прави всичко възбуждащо, че е като хищник, отворила капана в който аз играя за да се хвана на въдицата и капана да се затвори и да ме хване. Звучи странно нали? Но това ме възбужда, мисълта че жената прави всичко съзнателно и знае какво иска и знае как да си го вземе. Описано така относително казано чета в очите на жената. Споменах на няколко места нежност, защото нежното възбужда, а без нежност не е така възбуждащи. Струва ми се моята възбуда е смес от нейната нежност, проницателност, визия, движения и определено съзнателност. Е от всичко до тук не казвам че жената трябва да е супер разкрепостена, не, но да знае какво прави, или поне да създава такова впечатление. Бих се възбудил и съвсем случайно да е направила някоя жена едно от изложените тук неща. Но съзнателно и по-свободни да са, ще е най-голяма възбудата ми. А защо бих се възбудил при такъв поглед, ами игра на фантазията при която се виждам аз и тя голи, и тя се загледала в очите ми.

ВТОРИ ТИП - очите и се взират в друга посока, някак сладко ни ги лекичко извъртяла, като се прави че не ме вижда, или че друго я е развълнувало, докато физически тялото и е взело такава позиция че ме възбужда, или пък устните и са лекичко разтворени. Като нищо е възможно и съвсем случайно да е, и наистина нещо друго да е отвлякло вниманието и мислите й. Обаче ме възбужда :) Поглеждайки някъде встрани от мен, една идея, ми дава време уж скрито да я изуча с очи, обхождайки възбуждащите за мен зони, "уж" без тя да забелязва. Като е много тайнствено. И аз жаден я изучавам, обхождам извивките и с поглед, бързайки да погледна в друга посока, щом тя извърти сладките си очи отново към мен. Възбуждащо е защото се чувствам като открадващ си част от нея, без тя да знае :)

ТРЕТИ ТИП - очите и за кратък миг при движението си, бързо и ловко да ме обхождат, спирайки се за миг на интимното ми място. Малко жени са така смели за да направят това с погледа, но е възбуждащо, доста и ако когато я хвана че го прави, демек очите и отново се издигат към моите, погледът и се спре и мъничко да се усмихне, под представата че съм я хванал какво гледа :)

Извивките около интимното и място. Определено много ме възбуда. Разбираемо, нали съм мъж и си я представям без дрехи. Как прокарвам ръце по тези извивки и как я целувам навсякъде и правя някой други неща. Възбуждам се когато жената срещу мен е с пола, най-вече когато е с пола и си е кръстосала краката и от време на време ги раздвижва. Или уж неволно се по разкрачи малко. Тогава въображението ми заиграва, мисля си дали под полата си носи нещо или не. Хах, не се раздвоявам дълго и се установявам на приятна мисъл че под полата си няма нищо. Възбуждам се когато жената е облечена с нещо впиващо се по тялото си. Така че да се очертават извивките й. Или жена в рокля, би ми създало впечатление че е гола.

Това бяха основните възбуждащи зони за мен :) Второстепенните - дупето й. Но не чак много. И тук както с големите гърди, много мъже се възбуждат от дупето на жената. Е, аз горе-долу, но не е същото както с устата (усните й), очите (погледа й) и извивките около интимното и място. Просто не е същото. Иначе да бих се възбудил пак. Но не когато я гледам статична, а в движение, да виждам как движи хубавото си тяло. И как извивките и се преместват с онова специфично загатващо поклащане. Пъпчето и, ако е облечена по-леко и то се вижда - намирам го възбуждащо, защото е в близост до интимната и зона. Краката й - хъм... не съм сигурен! Може би ако погледа ми я обхожда от долу до интимната и зона, и нагоре, тогава мисля и краката и ще ме възбудят. Ръцете й, нежността на женските ръце, да, способно е да ме възбуди. Фантазирайки си какво ще прави с нежните си и подвижни ръце.

И стигнахме до НЕЩО КОЕТО МЕ ВЪЗБУЖДА В НЕЯ, НА БАЗАТА НА ПОВЕДЕНИЕТО Й, ДВИЖЕНИЯТА Й, ГРАЦИЯТА Й, ЕЗИКА НА ТЯЛОТО Й :)

Само свързано с тях, бих намесил гласа й, говора й, опредени специфирни за нея си привички и движения. Подходът й, тактиката с която се обръща към мен. А всяка жена си има свой начин :) Чрез който слага чара си отгоре и увеличава възбудата на мъжа. Гласа и би ме възбудил, примерно ако гласа и е мек и звънлив, или в гласа се личи че е по-настоятелна натура. Говори ли жената по-бавно и нагласяйки думите си, като набляга на някой, бих си представил че ще правим секс, малко преди самия момент. С чувство на страст. А ако бързо изрича някой думи, и тук-таме не пропуска да се засмее за нещо от което говорим. Тук виж съм си представил че правим разни ласки. Какво говори, о да и това би ме възбудило. Сладко и възбуждащо е когато жена подхване тема за секс, спомене нещо за секса, или намеси някоя интимна дума, или пък заговори за нещо, но така говори това нещо, все едно говори за секс или интимна ласка :) Под възбуждащо поведение обособявам, едно - да се държи по-вяло и отпуснато, като невинно дете и да се държи като зряла жена. А стичащите от тях привички, примерно както изложих по-горе да кръстосва краката си, прокарва понякога ръка през косата си като насочва вниманието ми към очите и усните си. За жените които пушат, възбуждащо е как хващат цигарата я поставят в устата си, или леко я захапват. Или как една жена отпива от кафето, чая или каквото пие. Ще добавя и жена пиеща нещо със сламка. Също ще ме възбуди, стига да добави и погледа си. А заиграели се със сламката, хаха, ясно е какво си представям :)

Много от което трябваше тук да напиша като поведение, го написах във визията, за да разясня как двете са свързани.

Остава само да добавя, че ЖЕНАТА КАТО ЦЯЛОСТ НА МОЯТА ВЪЗБУДА, когато тя комбинира и двете неща, поведение + визия :) Да говори по сладкия начин, изкусително, тялото да нашепва намек за желание, очите и да гледат умно, нежно, съзнаващо, с онази идея, че тя води и знае какво следва. И само чака да види моето желание в очите и движенията ми, а може би и чрез видимата ми възбуда. Защо не дори, двойно по-възбуждащо е да съм възбуден видимо, да се личи, а тя да се прави че не вижда, да ме поглежда изкъсо и да продължава с играта на възбудата. До момента на удовлетворяване на желанията.


(Допълнителни линкове-подтеми, скоро ще бъдат добавени)  

 Оригинал. Ако имате профил в аск и ви прави впечатление, или сте съгласни, или ви допада, можете да харесате от тук :  http://ask.fm/winterfire/answer/1362649439